Предистория
Темата за образованието е толкова необятна, че по нея може да бъде направена цяла поредица от успешни филми, без те да се повтарят като сюжет и послание. Не крия, разбира се, че успехът на „XI А“ също ме амбицира. Той допринесе и за бързото финансиране на проекта, който бе реализиран с изцяло частни средства.
Всичко се случи като магия. Сценарият беше завършен през април или май, а през октомври вече снимахме. Това в киното се равнява на светлинната скорост на „Хилядолетния сокол“.
Яна Маринова беше заета в периода на снимките и ние трябваше да решим какво да правим. Взе се решение да потърсим нова актриса — с всички рискове, които ясно съзнавахме. Решението наложи и преработка на сценария, като, успоредно с това, часовникът тиктакаше. Беше една от онези продукции, в които, поради финансови и други причини, има фиксирана времева рамка, в която трябва да се вместим.
Последва изтощителен кастинг. Режисьорката Маги Ралчева и аз се изправихме пред цунами от млади таланти, сред които Мария Бакалова и Ицака. Наред с положителните емоции имахме и няколко горчиви ситуации (винаги ги има).
Първата беше, че трябваше да се разделим с една от водещите ни млади актриси, която в последния момент предпочете друга продукция. Беше свръхподходяща, а нямахме с кого да я заменим. За щастие се появи Вели Костадинова, която толкова добре се вписа в ролята, че направо се получи „дзън!“. Истински късмет. Или благословия.
Следващата ситуация обаче беше истински шок. Отново трябваше да заменим актьор, отново няколко дни преди снимките и отново за една от основните ученически роли — този път при момчетата. С Маги тъкмо приключвахме с репетициите (мисля, че беше последният ден), когато при нас дойде въпросният актьор и заяви, че не може да играе ролята. Попитахме го защо, при което той обясни, че приятелката му е прочела сценария и е видяла, че в края на филма той се целува с друга. При което е наложила вето.
Опитайте да си представите учудването, с което се спогледахме с Маги. Помислихме, че е шега. Та нали той иска да става актьор? В НАТФИЗ учи даже! Не допускат ли той и приятелката му, че може би някъде ще му се наложи да се целува с някоя?
Беше истински абсурд! Истински!
За щастие — и слава богу — пак намерихме решение. Този път се заровихме във вече проведения кастинг и щателно прегледахме всичките видеа — за всичките роли. Точно там се беше скрил и нашият човек. Обадихме му се, изпратихме му новия текст и той взе, че блесна! В пъти повече от „оригинала“! При това не само с актьорските си качества и умения, но и с професионализма си. Повярвайте, много е важен.
Представям си ужаса, който трябваше да изживеем на терен с предишния актьор и приятелката му — независимо дали тя щеше да присъства на терен или не.
Вариант 1: присъства на терен.
Тогава нашият човек ще трябва много да внимава с коя и как общува, а ако, не дай си боже, я докосне (или тя него), със сигурност ще трябва да изпише половин гора хартия с обяснения защо това се е случило, при положение че не е било нужно да се случва.
Вариант 2: не присъства на терен.
Тогава ще му се разкаже играта вечерта (друг израз ми се върти, ама хайде), когато трябва да разказва най-детайлно как е минал денят. Разпитът, с детектор на лъжата, ще е толкова брутален, че на следващия ден щяхме да получим изцеден като парцал актьор, с червени очи, все едно е заварявал тераса. Не, благодаря!
Честно казано, за мен историята на „XII А“ не отстъпва на историята на “XI A”. Радина Кърджилова беше прекрасна в ролята на Лина, но трябваше да се бори с призраци и очаквания. Може би затова филмът не пожъна същия успех. Освен това нямахме и телевизия зад гърба си, която да поеме рекламата и разпространението.
И, разбира се, раздорът в ръководството на проекта се оказа фатален. Толкова фатален, че филмът можеше въобще да не излезе по кината. Появиха се хора, които нямаха нищо общо с киноиндустрията, но понеже бяха от страната на парите, започнаха да се налагат и да редактират сцени, защото не им харесвал цветът на презрамката на сутиена… брат!
Да се знае.
Добре че в този момент се появи Митко Русев, в ръцете на когото беше поверена постпродукцията. Колко дни и часове работихме с него… колко битки водихме и колко битки видяхме… само ние си знаем.
Най-накрая филмът излезе! Казвам ви, чудо си беше. Представихме го и в Кан, после в Рим - бяха си хубави преживявания. Прожекциите му нямаха голям успех, но за сметка на това партито след филма в Кан беше запомнящо се. Бяхме на яхта, където по принцип човек се събува, а домакинът не беше пестил за алкохол и храна. В един момент дойде един индийски продуцент. Предложиха му питие, но той заяви, че не пие. Добре че не пиеше, понеже след това не успя да си намери обувките.
В Рим пък актрисата Анелия Мангърова ми счупи краката от ходене. Беше в деня на премиерата, жегата беше убийствена и след 12 километра ходене, които според нея трябваше да са два, се озовахме до фонтана „Ди Треви“, който вече ми изглеждаше като селска чешма.
Но ако не беше тя, нямаше да видя толкова много от Рим.
Усещам обаче, че разказът ми се превърна в пътепис, което не беше идеята. Но пък нека се знае, че киното има и сладка страна ;)
Снимки
