Предистория
Започнах да пиша този роман през далечната 2004 година, без да имам цялостна представа за сюжета. Имах идеята и тя за мен беше толкова силна и важна – защото темата винаги ме е интересувала - че започнах да пиша почти веднага, с надеждата, че разказа ще се развие в движение.
Обзет от творчески ентусиазъм, не бях изградил дори и светът на историята и тя започна да се случва в един имагинерен свят. Впоследствие този свят се превърна в Пловдив – което и до днес смятам за едно от най-правилните творчески решения, които съм вземал. Градът придаде форма на историята, от която форма някак естествено се родиха останалите героите. Това бяха хората, с които имах щастието и привилегията да премина през студентските си години – ярки, цветни и много забавни, те си бяха живи герои от книгите. Не случайно толкова добре се вписаха в тази. Опитах да им дам различни имена, но никое не пасна – сякаш герои ги отхвърлиха или пък аз самият не можех да си ги представя с други имена – затова запазих оригиналните.
След три години работа по текста вече имах нещо като повест. Тук трябва да призная, че, по стечение на обстоятелствата в живота ми тогава, далеч не пишех неуморно. Отделно фокусът ми постепенно се пренасочваше към сценарното писане и така романът остана в компютъра.
Десет години по-късно AMG Publishing проявиха интерес към идеята. Отворих отново файла (добре, че бях го прехвърлил от стария си компютър) и за няколко дни преработих историята така, че да може да бъде прочетена. Последва обичайният разговор между автор и издател. От мен се поиска да добавя съдържание, подсилвайки най-вече първата част от историята. Направих го и година по-късно книгата излезе под заглавието „Последното завоевание“.
Премиерата беше прекрасна. Пазарът обаче не прие романа. Не защото рекламата не беше достатъчна. Не защото издателството не си беше свършило работата – напротив - за тях това беше една различна, динамична младежка история с философски привкус и духовно послание, в която те видяха потенциал.
Проблемът беше друг - самият аз не бях стигнал още до книгата.
Когато човек тръгне да търси познание, рано или късно ще го намери. И никак няма да му хареса. Защото познанието (не просто знанието) идва с изпитания. Ако успееш да ги преминеш, изниква въпросът дали искаш да продължиш. Ако отговорът все още е „да“, тогава започва промяна.
Така се случи и с мен.
Нещата, които преживях между 2022 и 2026 година, битките, през които преминах, местата, които посетих, книгите, които прочетох, разговорите с жената до мен – изключителен психолог и духовен учител – и най-вече контактът с истинска, чиста Божествена сила промениха възгледите ми.
А когато авторът се промени, променя се и книгата. За да се превърне в книгата, която винаги съм искал да напиша.
Снимки
